Записки по софийските светски партита напоследък
Еклектичен повей накъдри напоследък косите на софийския светски живот. Това не е ураганен вятър, уверявам ви, а по-скоро лек, бризващ сешоар.В “Тифани” Хенеси удави гостите си в море от коктейли с имена на столици, което ме накара незабавно да се сдобия със сребърна коктейлна лъжица, освен за необезпокояван достъп до черешката, и за спасително гребло, додето Теодосий Спасов съвъкупяваше етно и хаус, рокайни дами разнасяха върху горната част на кринолина си петифури и захаросани плодове, а собственицата на “Булгари” ексхибиционираше освен бижута и сюрия деца. РОКАЙ-ДОМ ПЕРИНЬОНВ “Маскара” рокайната бутафория пък течеше под егидата на “Дом Периньон”, същите кринолини приютяваха купички чер хайвер, един посърнал Руши разнасяше догадка за новия макияж без макияж, а шеф-редакторката на “Амика” изпробваше нови хладки изражения и феминистко-фрустрационни умения. И една Таня Илиева с рокличка на нимфетка и с която предприех авантюрата да дансувам, за да усетя постмодерния ритъм на роман ноар, а може би и на нещо друго.Нашите сенки се прожектираха на екрана на безмислеността. ВИЕНСКИ НЕОБАРОКПо-новата традиция на софийските виенски балове в осмото си издание издаде лека форма на традиционален дефицит, може би донякъде и поради това, че републиканска България, абортирала царството, не съумя една лека транскрипция на дворцовото в егалитарни понятия и формалност. Въпреки че баловете в софийския дворец по времето на Фердинанд, с цветя от оранжериите на Виена, са карали да занемеят самата принцеса Метерних, анемичните им континуанти, предприети импортно от Wiener Club, днес будят леко недоумение. Виенското в София е така изобилно и архитектурно, и като чисто светска конвенция, че даже и династично, че консумирането му като вносен продукт е повече от странно, наместо една компетентна археология на реликвата.Дори когато е забравена, традицията сама си проправя път чрез куриозното – ако на първото виенско соаре в Софийския дворец по времето на Александър Батенберг българите тропнали хоро по терлици и продънили пода, то на последното издание на Виенския бал в “Шератон”, в така наречения Royal Ballroom, приличащ на индустриално хале с кристални полилеи, ламинатът поддаде и се стигна до голяма подонастилна конфузия. Гарсони влачеха червени пътеки-мокети, за да прикрият зейнали празнини. В какво? В липсата на традиция…Искате лакеи? Добре, но лакеите в Софийския дворец са били в жълто-черни ливреи по испански маниер и това е традиционалност, която следва да се съблюдава. А не бутафория, отвеждаща ни в гардероба на операта.Искате комфортен контрапункт на силното виенско влияние в София за нелишено от такт реабилитиране на българската специфика? Цар Фердинанд е имал чувството за хумор да отбележи, че Виенският двор му навявал досадна прилика с Гробницата на капуцините (крипта на австрийските монарси) – дух на разложение, слаби пикочни мехури и един Франц Йозеф, тъжно потънал в своята мрачна легенда. И, разбира се, рояци молци…Искате изискано угощение? – има запазени дворцови менюта… Съществува и изобилна мемоаристика за декадентския блясък на софийския дворцов живот. Просто трябва да се чете…На осмия виенски бал бе в сила следният протокол. Антре с лакеи и папараци, даващо сцена на интродуционни позьорства. Посланик Фабиян, Мария Нейкова в бургундско червено, кожена наметка и леко афектирала надменност, декорираният с висше австрийско отличие професор Александър Йосифов, образец на салонна елегантност с пояс, папийон, пластрон и великолепни бутанели, и съпътстващите ги дами, наблегнали на сантиментални къдрички, посрещаха церемониално, ала без церемониалмайстор гостите, нижещи се като рюш.След въводителен дринк проминенцията биваше подканена от модератора Драгомир Симеонов („Полет над нощта” в БНТ) да се изкачи в бляскаво шествие до злополучната бално-индустриална зала (бивша тераса на хотела, остъклена и префасонирана), където транспаранти на бензиностанции OMV стряскаха гостите с догадката, че ще хапнат в закусвалня на бензиностанцията.Колкото до менюто, то изрядно включваше салата с авокадо, крутони и бекон, стек с огретен и сметана, бяло сирене и кашкавал с грозде и неизменният апфелщрудел, фаворит на виенската кондиторай. Вина на Ямантиев. Приветствия на ексцеленц Фабиян и на финансовия министър Орешарски – патрон на бала. Формализъм на неуяснения баланс между бляскава ресепсия и благотворителна неизбежност. Около която определено е безстилно да се шуми прекалено. Тромава и запъната министерска емфаза. Полонеза на ветрилото на Цирер, дансувана от дебютанти малко като репетиция в училищен физкултурен салон. Валсове на Щраус, при които ламинатът, както вече разбрахте, поддаде и се разтанцува на сюрреалистични парчетии, лек джаз бенд с гленгулдова преамбюла, възсладката тулумба на неизбежната томбола, Лехар, Калман, балет с кочияшни теми и шпагати, но уви без коне, дресирани на разни музикални тръсове на манежа, отново танцувални евъргрийни, че даже и чарлестони и туист, отново упоителна „Вила Армира” от Ивайловград и, извънредно бюргерско, топли вурстчета за финал. Оттегляне, съпроводено с подаръци, сред които и парче империална торта с герба на Хабсбургите в перфектен глазурен лист.Особено импонираше на лиезона група испански бохеми, сред които дамите блеснаха с дълги черни ръкавици, кабаретни рокли с ресни и копринени ветрила. Защо испанците винаги ми напомнят кошмарите на Гоя?… Повече от ексцентрична бе дама, съпруга на най-висш служител на Шенкер, с кринолин на карета, с гарнитури в шьонбруново империално жълто, нещо средно между ексцентрика на Вивиан Уестууд, тиролски трахт и фешънманиакална, рустикална и декадансна Ева Браун. Две дами, доколкото разбрах, от тъй виенизирания още от Митхад-пашово време Русчук, помпозно облечени като лошите сестри на Пепеляшка и украсени с цветя от плат, отдалеч приличащи на брюкселско зеле, но пък инак съвсем добрички в простодушното признание, че адски си падали по виенски балове. Черен солей с ампирна кройка за фаталната Олга Ускова, която ме погледна със своите очичорние и ми поясни, че е съпровождана от бивш шериф на Лас Вегас. Смразително елегантен италианец в смокинг, който ми се представи като Николо Обертали, декориран с великолепен семеен орден. Единственият фатален мъж на бала.Сред много възможности за танцово партниране със статистки-дебютантки и темперирани испанки в шок от моето темпо, избрах австрийката Михаела Хирш от бюрото за връзки с Виена COMPRESS, защото бе цяла обгърната от черни воали като „Веселата вдовица” или по-скоро като демоничната сляпа австрийска принцеса от „Корабът пътува” на Фелини, запазваща мила склонност към инцест.Демифранцойката, мадам Конакчиева, една втора Жана Моро, с рокля с мъниста и внушителни пендули на ушите, бе раздвоена между френския посланик Етиен дьо Понсен и един все по-съмнителен и просещ незабавно бламиране Куртев, който бе така неловък да нарече монограма на ревера ми „значка” и чийто бутафорен монархизъм се попука като ламинатя в светлината на незнанието, че вижда не друго, а монограма на о’бозе почившия цар Борис III. Фрау Браунер, бюргермайстерина на Виена, цялата в сребристо и с камшичести мотиви, някакъв компромисен бидермайер, попълзновил към декоративизма на Климт. Ослепителната Габриеле Шрайер от австрийската амбасада, с рокля Поаре и сребърни винтадж ретро обувки, сякаш излязла от „Великият Гетсби”. Неподражаема жапонезри величественост и сдържаност внушаваше ексцеленц Цунехаро Такеда – пълномощен министър на японския император.Някои светски статисти работеха усилено върху рутинното впечатление за набор от жестове и гримаси а ла „Балът” на Еторе Скола. Други пък бяха тъй застинали в дебютните си смокинги, че приличаха досущ на ампелмани на коледна елха, о, таненбаум…Някои неща, които би следвало да знаят софийските виенчани:- Щраус е написал специален валс, посветен на сватбата на Фердинанд Сакс Кобург Гота с Мария-Луиза ди Бурбон Парма. Би пасвало музикалната листа на подобен бал да включва обезателно това произведение. Мария-Луиза ди Бурбон Парма, първа българска княгиня на Третото Царство, е сестра на последната австрийска императрица – Зита. Каква по-благоприятна за бала историческа реминисценция.- Едно истинско дворцово меню носи възпоменателно-традиционални имена с шеговито-салонен нюанс. Образец в това отношение е легендарното меню на лейди Съдърланд. Или поне едно телешко „Метерних”, за бога, което си е гран клише…- Една българска дама със стил и историческа интуиция отива на Виенски бал с бижута, най-малкото Кьохерт, защото това е ювелирът на нашата династия.- Едно благотворително соаре, Wohltaetigkeitssoiree в австрийски смисъл, е включвало задължително tableau vivante и леки маскарадни нотки.- Австрийската монархия е в истински смисъл наднационална и затова на Виенски бал е по-добре да приличате на графиня Естерхази и Галанта… отколкото на унгарска субретка, ха-ха…LONDON’S MONTHИ за финал едно английско парти, отново в „Маскара”. Манекенки, слаби като легендарната Туиги, и гримирани в декадансен стил, разнесоха насам-натам английски фешън, докато на сцената Иво от Graviti co в бял, тесен битълсов костюм изпробваше физиономни и музикални гримаси, типични за модерния живот. Не вярвам да е чел Бодлер, който казва че истинското английско денди обезателно има тик…
